Българските фолклорни области са седем на брой. България притежава изключително богат фолклор, нещо с което малко страни се хвалят. Българският фолклор е пъстър, цветен, разнообразен и много интересен. Фолклорните песни и танци у нас са създадени въз основа на определени теми, като най-често това са: връзката между човек и природа, земеделие, селски бит, любовта между момата и юнака. Нека разгледаме всяка една област по отделно…
1. Шопска фолклорна област
Започваме музикалното си пътешествие с първа спирка фолклорната област край София – или Шопската. Тази фолклорна област включва областите София, Кюстендил и Перник. Най-използваните музикални инструменти от шопите са дудук, гъдулка, гайда и кавал. Важен елемент от носиите за тази фолклорна област са поясите, които изиграват роля при танцуването- момите и момците се хващат за пояса на човека до себе си. Шопският народен танц е динамичен и пъргав, включва постоянно подскачане и отличителната му черта е непрекъснатото „натрисане” на раменете.
2. Добруджанска фолклорна област
Обхващаща областите Варна, Силистра и Добрич, тази фолклорна област си служи с хармоника, джура гайда и гъдулка – „добруджанската тройка”, понякога и голям кавал, акордеон и дудук. По-голямата част от танците в Добружда започват бавно и постепенно се ускорява темпото. Ще ги разпознаете по характерното приклякване/ присядане, насочено към земята, което от своя страна символизира връзката на хората от този край със земята, чието плодородие им дава прехраната.
Избрани места за настаняване от нашия бизнес каталог на хотели и къщи за гости в България:
Хотел “Рибката”
станция Витоша
Ловен Рай
Хотел Колор
3. Пиринска фолклорна област
Пиринската фолклорна област обхваща административната област Благоевград. Фолклорът на Пирина си прилича ужасно много с този в шопския край – песните са все героични, юнашки. Музикантите тук използват предимно тъпан, тамбура, зурна и зилове. Танците са създадени по пример на близките Егейска и Варварска Македония. Тук имаме не само смесени хора и танци, ами и такива, които се делят на мъжки и женски. При жените танците са нежни, спокойни и постепенни, докато мъжките танци са по-импулсивни, наблюдава се динамика. Известно хоро от тази фолклорна област е Ширтото.
4. Родопска фолклорна област
Тази фолклорна област обхваща всички населени места, в района на Родопа планина. Фолклорът тук е също толкова мистичен, колкото самото място, колкото прочутия родопски певец и музикант – Орфей. Кабагайдите водят началото си именно от тук. Медните овчарски звънци, кавала и тамбурата също са музикални инструменти от тази област. Танците са свободни, лесни и бързо запомнящи се. Моми и момци играят, хващайки се през рамо, за поясите или за длани.
Открий страхотни места за настаняване в Родопите тук:
5. Северняшка фолклорна област
Северняшката фолклорна област е най-голямата по територия, като обхваща областите от Шумен до Ботевград. Тук се използват до сега изброените музикални инструменти с допълнението на окарина. Танците на северняците са известни още като ситностъпкови народни танци, заради малките стъпки с които се изпълняват. Хорото на север излъчва жизнерадост. Носиите им са сходни на другите области, като при жените има и забрадка. Едни от любимите хора на българина водят началото си от тази фолклорна област – еленино, пайдушко.
6. Странджанска фолклорна област
Включваща област Бургас, тази фолклорна област е известна с използването на тъпани, тамбури, гайди и кавали. Тук има най-различни видове хоро, като трябва да споменем т.нар. „Нямо хоро”, при което се играе без музика и се изпълняват хумористични движения. В района на Странджа възниква и добре познатото ни нестинарство, или ходенето по жарава от страна на жените, което се изпълнява и до днес.
Открий страхотни места и препоръчани бизнеси в нашия каталог…
7. Тракийска фолклорна област
Тракийската фолклорна област включва всички административни общини от Пловдив до Ямбол включително. Тракийската и Странджанската фолклорна област са доста сходни по всеки един показател – от музикални инструменти до народни носии. Танците са богати и ритмични. В земите на Тракия се вият големи хора. Много известното и любимо на всички ни хоро „Бяла роза” произлиза именно от тук.
