Пещера Лепеница
се намира в землището на Ракитово – на 130 км от София и на 80 км от Пловдив. До входа на самата пещера може да се стигне с кола от Ракитово като се пътува 17 км, от които 14 км хубав асфалт и 3 км черен път. С кола до входа на пещерата може да се стигне и от Велинград, като изходен пункт е Клептуза и се пътува 9 км, 7 от които са асфалт и 2 км черен път.
Лепеница се намира
в мраморен масив под връх Сютка. Наоколо е карстов район и има още пещери. Местните хора са посещавали пещерата още в началото на 20 век. Първите документирани посещения с научна цел са от 1925 и 1927 г., когато тук са идвали акад. Иван Буреш и д-р Пенчо Дренски. Благодарение на този интерес на изявени учени към пещера Лепеница в Ракитово през 1930 г. се създава първия клон на създаденото през 1929 г. в София пещерно дружество, наследник на което е сега Българската федерация по спелеология. Повечето от първите пещерняци в Ракитово са учители. Ентусиасти и романтици, до 1935 г. те са влизали в пещерата през първия воден етаж, газили са през студената и пълноводна тогава подземна река. Когато започват да идват много туристи, пещерняците прокопават нов вход на втория сух етаж, през който се влиза и днес. Водели са посетителите, като са използвали специално закупени 4 ацетиленови лампи.
От 1962 г. Лепеница е обявена за природна забележителност
и влизането в нея е забранено. Но тъй като няма охрана често катинара на входа е чупен и са влизали случайни хора. С цел по- добро опазване на пещерата Сдружение “СУТКЯ”- Ракитово – наследник на ракитовското пещерно дружество, предложи проект за контролиран достъп в първите 600 метра, без първия воден етаж, при което се предвижда само обезопасяване на определено трасе. От 2010 г. режима на достъп е променен и проекта е реализиран. Сега Лепеница е уникална пещера. Тя продължава да бъде природна забележителност.
Посетителят в пещера Лепеница се чувства като истински пещерняк. Така се чувствали и първите посетители преди 80 години. Пещерата не е осветена, за да не се промени микроклимата в нея. Посетителят получава екипировка: каска и челник, ботуши и ръкавици и се движи само по определено трасе, воден от пещерняк. Трасето е обезопасено само с дървени скари, стълби, мостчета и парапети или с въжени парапети и ограничители. Уникалното в случая е това, че пещерата е достъпна, а нищо в нея не е променено. Всяка промяна може да окаже въздействие върху живеещите в Лепеница 24 вида организми, 6 от които троглобионти – организми, живеещи само на тъмно.
Влизайки в Лепеница
попадаш в един нов свят. Това е свят на тамнината. Постоянно живеещите организми тук нямат очи, защото не им трябват. Те нямат пигментация, защото тук не прониква слънчев лъч. Висока влажност и постоянна температура – 8-9 градуса по Целзий. Трасето на места е екстремно, затова е необходимо хората от групата да правят това, което прави водачът и да си помагат един на друг. Изминаваш до 600 метра, а имаш чувството, че си вървял километри. Истински пещерен фитнес. В такава обстановка трябва да имаш доверие на човека до теб. Посещенията са подходящи за хора, работещи в екип. При тази висока влажност фотоапарати и камери с чувствителна електроника блокират. Неусетно се връщаш към първичното, възстановяваш си усета за връзка с природата.
Посетете пещера Лепеница, когато сте в района на Велинград или Ракитово. Определено няма да съжалявате и ще останете с красиви спомени от това невероятно и малко познато бижу на Родопите.
Екипът на @feel_bulgaria благодари на Свилен Топчиев за предоставената информация.
