Приема се, че траките са безписмен народ. И все пак някои тракийски думи са се запазили и са познати на езиковедите. Сред тези думи е и думата “suka” – пукнатина, цепнатина, теснина. Същата дума траките са използвали и за момиче. Прави впечатление, че за думите “цепнатина” и “момиче” се използват дума с общ корен. За нас е интересно, че най- високият връх в Пазарджишко е връх Сютка. Дали за траките този връх не е бил “Су(т)ка” – връх Цепнатина (Цепина)?

От най – дълбока древност върхът с името Сутка (Цепина) е бил познат на траките. Логично е главната крепост, която е защитавала селищата, светилищата и подстъпите към този връх, да бъде наречена Цепина. Впоследствие, когато смисълът на думата “сутка” е бил забравен, се е родила легендата за разцепването на планината между “Алабак” и “Каркария” и така се е появило наименованието е било Цепинска котловина,  но по време на турското владичество, понеже турците не са могли да изговорят “ц”, е станало “Чепино” и “Чеписнка котловина”.

Преклонението на траките пред великолепието на планината и пред чудото на бликащата от скалата вода е сложило отпечатък върху целия регион. На тракийски “kaba(s)” значи “мочурище”, “блато”. Местността с име “Кабата” е точно под връх Сютка. Там има множество извори на надморска височина около 2000 метра, което шокира геолозите, тъй като наоколо всички върхове са по- ниски, а са безводни. Част от тези извори са каптирани и са свързани с водопровода на община Ракитово.

Наличието на много вода е послужило като основание през 50- те години на 20 век връх Голяма Сютка да бъде наименован връх Голям Воден, а връх Малка Сютка – връх Малък Воден. Вероятно при това преименуване на върха са имали предвид и източния култ към богинята Иер Су. Иер значи земя (скала), а Су – вода, което значи, че името на върха трябва да се произнася Сутка. Местното население не е възприело тези наименования и скоро се възстановяват автентичните тракийски топонимни имена – Малка и Голяма Сютка.

Преименуването на тракийското звучене Сутка в Сютка вероятно е станало пак по време на турското владичество. На турски “Сют” значи “мляко”. И понеже на върха има много варовик, мрамори и често е покрит с мъгли, в името е вложен смисъла на “млечния” връх, “белия” връх. Това отново показва, че тракийският смисъл на думата “su(t)ka” – цептина, цепина, вече е бил забравен.

Много преди Освобождението, в книгата си “Географико-историко-статистическо ОПИСАНИЕ на Татар-пазарджишката кааза” краеведът Ст. Захариев нарича най- вискокия връх в Пазарджишко “Гьоз тепе”. “Гьоз” на турски означава “око”, а “тепе” – връх. С други думи – връх “Окото”.

Когато свържем това наименование – връх Окото – с идеята, че там се търси Светилището на Дионис, можем да открием двоен смисъл. В прекия смисъл това е великолепния изглед към Рила, Пирин, Тракия, Стара планина, Средните Родопи. В преносния смисъл, чрез присъствието на пророчицата и бесите – тракийските жредци, това е духовното око на света, което се вглежда в миналото, настоящето и бъдещето.

Текстът е продоставен от Свилен Топчиев

Виж още:

Бизнес каталог на хотели и места за настаняване

Регистрирай безплатно хотел, вила, къща за гости, ресторант,бар, дискотека или друг бизнес в сферата на туризма. Виж 10 добри причини поради, които си заслужава да се регистрираш тук: 

Напиши коментар

Мечтаната пролетна почивка е на един клик разстояние...

Твоята невероятна есенна почивка е на един клик разстояние... резервирай уникална есенна почивка в България тук: 

Оферти за настаняване в Родопите

Разгледай страхотни места за настаняване в Родопите и резервирай сигурно и удобно тук...