Родопа планина още пази ревностно своите легенди за храбри воини и чуждоземни принцеси, забулени в безплътния чар на тайнството. Всеки, който тръгне по горската пътека над ракитовското село Дорково, ще се докосне до магията и силата на средновековната  столица на Родопите – крепостта Цепина. Тази крепост е на 6 км. от с. Дорково и до нея се достига по хубав асфалтов път. В сегашния си вид е построена от Иванко, известен на историците като “ убиецът на Асеня”, и е свързана съдбовно с Търново и с династията на Асеновци.

Периодът 7-8 век

е изключително важен не само за България, но и за Западните Родопи и по- специално за района на община Ракитово. Това е времето на династията на Асеневци, възстановителите на Втората българска държава.Избухналото в Търново въстание през 1185 г., водено от братята Асен, Петър (Теодор) и Калоян завършва с успех. През есента на 1185 г. най – големият брат Теодор, с царска диадема и червени ботуши и с името Петър ||, бива коронясан за цар. Името и царските атрибути не са избрани случайно. Те са свързани с династията на цар Симеон Велики и неговият син цар Петър |. Така символично се продължава българската държавност, защото се е приемало, че братята Асен, Петър и Калоян са от рода на цар Симеон.

По пътя към Цепина
По пътя към Цепина

В тази размирна област

е трябвало да има сигурен човек, на когото може да разчита. Като династ и евентуален наследник на трона, Алексий Слав получава титлата деспот и се сродява с втория латински император Анри Фландърски, наследил пленения си брат Балдуин Фландърски. Алексий Слав сключил династичен брак с латинската принцеса Маргарита-Изабела. Пристигнала в Цепина обаче, тя не могла да понесе суровите условия и починала около две години и половина след пристигането си. Когато през 1207 г., след смъртта на Калоян, братовчед му Борил, с равни на неговите права, заема българския царски трон, той се отцепва и установява автономия на по- голямата част от Родопите. На практика това е една малка държава със столица Цепина. По името на Слав по-късно Родопите векове наред се наричат Славиеви гори.

Легендите нашепват,

че когато видяла за първи път суровия “замък” Цепина, крехката девица, принцеса Маргарита-Изабела, промълвила на френски език:” О, Господи, тук сигурно ще бъде моят гроб!” Майката на Слав – Тамара, помислила, че е казала нещо за добро и отговорила на български:” Амин, дай Боже!” След известно време принцесата се разболяла тежко. Преди смъртта си заръчала гробът й да бъде на отсрещния връх, огряван от първите слънчеви лъчи, откъдето тя често гледала към Пловдив, любимият й град.

Владенията на деспот Слав

са присъединени към България отново от братовчед му цар Иван-Асен || около 1230 г. При наследниците на Иван-Асен || Цепина преминава от български във византийски ръце и обратно, без никога да е била превземана. Император Теодор || Ласкарис, след като три пъти я атакува и не успява да я превземе, я получава през 1256 г. с Регинския мирен договор. Той я нарича “чутовна” и “непревземаема”. Смятало се е, че който я владее, владее Родопите.

Крепостта Цепина е българска до 1372 г., когато е обсадена от турците, водени от Даут паша. Според народните предания, чудовната крепост е завладяна с хитрост – след продължителна и неуспешна битка турците дали на едно муле сол, което ожадняло и започнало да препуска край крепостните стени, за да търси вода. Накрая открили тръбите, турците прекъснали водоснабдяването и прекършили съпротивата.

Мулешки чучур - мястото където според легендата са прекъснати тръбите за водоснабдяване на Цепина
Мулешки чучур – мястото където според легендата са прекъснати тръбите за водоснабдяване на Цепина

Всъщност Цепина пак не е превзета.

Както разказва краеведът Стефан Захариев в книга си “Географско-историко-статистическо ОПИСАНИЕ на Татар-пазарджишката кааза”, когато видели, че всички крепости наоколо са превзети и няма надежда, след девет месечна обсада, през 1373 г. защитниците излезли през таен изход и отишли при пловдивския турски управител Лала Шахин паша. Те сключили договор за предаване на крепостта, според който те ще разрушат крепостите в района, но ще запазят църквите и правото на църковна независимост. Този статут на духовна автономия и независимост е уникален, защото е бил пазен цели 500 години – чак до 1873 г. Благодарение на този статут чепинските българи никога не са били подчинени на гръцката патриаршия. Гръцките епископи са ги клеветили пред турците и са станали причина за помохамеданчването на Чепинския край и разрушаването на църквите и манастирите през 17век.

В наши дни родопската твърдина е на път да възвърне част от страшното си великолепие, поразява всички дори с един-единствен поглед. Социализацията на крепостта, възстановки на исторически събития и легенди ще дадат нов живот на старата столица на Родопите.

Виж още:

Връх Сютка – свещенното око на Родопите 

Родопската теснолинейка – едно романтично пътуване, което всеки трябва да изживее

5 от най-забележителните крепости в България

Write A Comment